Поява на първото зъбче? Какво повелява традицията
Появата на първото зъбче добавя нов, очарователен елемент към усмивката на бебчо, към който никой не може да остане безразличен. Освен нова естетика, първото зъбче маркира и нов период в живота на детето – то вече е пораснало и може да експериментира с нова и по-разнообразна храна. Въпреки че млечните зъбки няма да останат завинаги, те ще изпълняват множество важни функции в живота на детето, като смилане на храната, правилно оформяне на челюстите и рафиниране на правилния говор и произношение.
Затова и неслучайно около появата на първото зъбче има и много традиции, с които се отбелязва следващата стъпка в порастването на детето. Първото зъбче ще си проправи път някъде около шестия месец, а всичките двайсет млечни зъбчета ще се появят до третата годинка на детето.
Една от традициите около първото зъбче повелява, че този, който пръв го е видял, трябва да го натрие със сребърна паричка, докато казва „да си бяло и здраво като среброто“. Друга вариация на тази традиция е зъбчето да се натрие със стоманена игла. Посланието към съдбата тук е ясно: Нека зъбките на бебето бъдат здрави и бели като среброто и остри като игла. В други краища на България зъбчето се е натривало с мъниста, за да растат здрави и чисти зъбките.
Друга традиция е да се купи нещо бяло за бебето с едното зъбче. Смята се, че тя тръгва от обичая, в който на момиченце с първо зъбче се е подарявала бяла риза. Обикновено тя е била съшита с конци, събрани от всички къщи с мъжко чадо в селото. Вярвало се е, че някой от тези бъдещи левенти ще поиска девойката за невеста, когато пораснат.
Появата и наличието на зъби имат своето специално място в българската традиция, защото те са били и знак за началото или настъпването на момента на отбиване на детето и преминаването му към по-твърда храна.
В миналото българките са кърмили децата си до една или даже до три години. Краят на този период идва с отбиването, което винаги е било обвързано с наличието на зъби при детето. Появата на първото зъбче бележи началото на постепенното отбиване за майките, които искат да го направят плавно. Без да спира да кърми, майката започва да предлага на детето си и други храни, докато то свикне с тях и естествено премине към по-твърдата храна.
Други майки обаче избирали обредното отбиване. В тази традиция детето изведнъж рязко преминава към новата храна. Тук вече то трябвало да има достатъчно пораснали млечни зъбчета. За отбиването се избирал специален ден, който не може да бъде по време на пости, през Мръсните дни или на Задушница. В Родопите и Ловешко се предпочитала късната пролет, когато зреели черешите. По време на отбиването детето получава нова храна – прясна пита или варено яйце. Майката ги търкулвала и изпращала детето да ги хване или ги поставяла в торбичка на рамото му. От този ден, храната на възрастните се превръщала и в храна на детето.
Загубата на първото зъбче също има своето място във фолклора. Щом падне, детето трябва да го хвърли на покрива на къщата и да заръча на свраката: „На ти, сврако, костен зъб, дай ми железен!“. Смятало се, че свраката ще отнесе зъба накрай света, при самодивите, и те ще сменят зъбчето на детето с желязно, за да може то да му служи цял живот.