Темата за захранване на бебето е свързана с три въпроса, които най-често майките задават: „Кога“; „Как“ и „С какво“. Преди да им отговорим от гледна точка на съвременните педиатри и нутрициолози (специалисти по хранене и диетология), припомняме, че от раждането до края на шестия месец майчиното мляко гарантира на бебето цялото количество течности, хранителни съставки и енергия, необходими за развитието му. Според много от днешните изследователи на кърменето, всякакви други храни, давани в първите шест месеца, освен кърма или адаптирано мляко, с нищо не допринасят за развитието на детето. Чрез кърмата в организма му постъпват имунни тела и го предпазват от зарази, срещу които майката има изградена устойчивост. Намалява се и рискът от автоимунни заболявания и наднормено тегло в периода на израстването.

Кога да започнем

В повечето случаи е желателно преходът към твърдите храни да стартира след като детето навърши шестия си месец, без обаче да се спира кърменето (или приемането на адаптирано мляко). Не започвайте по-рано! Такива са препоръките на Световната здравна организация, Европейската и Американската педиатрични асоциации. Проучвания сочат, че прибързаното въвеждане на твърда храна влошава усвояването на полезните вещества от кърмата (или адаптираното мляко). Разбира се, има и изключения, породени от някои болестни състояния на майката или на детето, когато се прилага специализирано, индивидуално насочено хранене и лечение. Постарайте се преминаването към твърди храни да е

плавно, системно и без напрежение

С такава цел днес болшинството педиатри отхвърлят схващането за даване на плодови сокове преди шестия месец. До въпросната възраст соковете не се усвояват пълноценно от детския организъм и водят до проблеми, причинени от плодовите киселини (колики, разстройство, подуване на коремчето). И още – соковете ограничават количеството на приетата кърма и така пречат на бебето да поема достатъчно протеини, мазнини витамини и микроелементи.

Най-важното е преходът към твърди храни да бъде съобразен със склонността на детето за промяна. Има множество сигнали за такава готовност:

• бебето започва да седи стабилно и да контролира главата си;
• посяга към предмети и се опитва да ги поднесе към устата си;
• не проявява рефлекса – избутване с език (предпазваща реакция, характерна за първите месеци);
• слюноотделянето му се увеличава (т.е. разграждането на храната започва в устата, чрез ензими на слюнката);
• пробиват първите му зъбки;
• малчуганът движи устата си, сякаш дъвче и преглъща;
• заглежда се в храната на възрастните и често огладнява.

Не е задължително да присъстват всички изброени прояви, за да стартирате захранването.

Внимавайте да не товарите неукрепналия организъм с повече от една нова храна в рамките на 3 до 5 дни. Детето трябва да свикне с дадено ястие, преди да премине към следващото. Ако вече е показало признаци на алергия, нужен е по-дълъг период на адаптация, най-често от седмица до 10 дни. През това време следете за реакции и възможни неразположения, най-често от страна на кожата, храносмилателната и отделителната система. Започнете с един вид твърда храна. Предложете количество, равно на чаена лъжичка в първия ден, на две в следващия и т.н. За 5 или 7 дни детето ще може да поеме почти цяла порция. Правилно е запознаването с новия вкус да става в началото или в средата на храненето. След това дохранвайте с кърма. При проявена нервност от детето, преминете към кърмене, а после му давайте с лъжичка от твърдата храна. Най-подходящото време за нововъведения е първата половина на деня. При упорит отказ от дадено ястие, не настоявайте. Предложете друго, близко по вкус и състав. В процеса на хранене дръжте бебето седнало, а не полулегнало, за да не се задави.

Подходящи храни

Според известния български нутрициолог проф. д-р Стефка Петрова, д.м. зеленчуците са първата препоръчителна храна. (Например: пюре от тиква, морков, пъщернак, тиквичка и др.) Със зеленчуците се внасят лесноусвоими въглехидрати, каквато е лактозата в кърмата. Приемат се и влакнини. За преработването на тези съставки, в сравнение със зърнените каши, са нужни по-малко ензими.

Започнете с кашави, меки храни. За целта, както и за постигане на вкус, близък до познатия, може в началото да смесвате зеленчуковите пюрета с кърма или с адаптирано мляко, което детето вече е получавало.

По същия метод е добре да подхождате и при първия контакт с пюре от ябълка, круша, банан и др. Препоръчителни са различни комбинации, но всяка промяна трябва да се прави само, когато детето няма здравословни проблеми. Съвременните специалисти препоръчват да му се дава сок, след като успешно е приемало известен брой нови храни.

Правилно е зърнените каши първоначално да са безглутенови – от ориз, елда, просо, царевица. Така се избягва рискът от целиакия – увреждане на тънките черва. Освен с унаследен дефект, целиакията при малките деца може да има връзка с временен недостиг на храносмилателни ензими.

Плавно трябва да се премине и към хранения с месо – телешко, пуешко, заешко, които се смятат за хипоалергични. Това обикновено се случва към осмия месец, а приемането на свинско месо е добре да се отложи след навършване на 1 година. Също на 8-месечна възраст следва да е първият прием на жълтък, нискомаслена извара и кефир.

Какво да избягваме през първите години

До навършване на 6 месеца, с цел да се намали рискът от развитие на алергии, малчуганът не бива да приема зърнени храни, съдържащи глутен (пшеница, ръж, ечемик, овес) или продукти приготвени от тях. По същата причина са противопоказни различни растителни масла и ядки. Последната група храни носят опасност и от отравяне – при неправилно съхранение или изтекла годност. Крият риск от бактериални инфекции или механично задавяне на детето.

До 12-ия месец храненето постепенно се разширява, но 75 % от необходимите вещества и калории се осигуряват от кърмата (или адаптираното мляко). Във времето от 12-ия до 24-ия месец разнообразието от ястия трябва да нараства. През 18-ия месец на млякото се пада 50% от количеството продукти за деня, а към третата година този дял достига 15%.

Въпреки стремежа към многоцветно хранене, разумно е да се избягват: захарни изделия, които причиняват кариеси на детските зъбки и водят до наднормено тегло; шоколад – не само заради съдържанието на захар, но и на какао, което натоварва бъбреците и може да действа като алерген; солени продукти и лакомства с оцветители, консерванти и други добавки, за да не се засягат храносмилателната функция и отделителната система на детето. Специално внимание изискват продукти, за които се допуска, че при определени условия действат като алергени – краве мляко, яйчен белтък, житни растения, ягоди, праскови, грозде, екзотични плодове.

Постарайте се да следите вкусовите предпочитания на малчугана и намирайте баланс между тях и изискванията за здравословно и пълноценно хранене.

Изображение: Background vector created by freepik – www.freepik.com